fbpx

Лидер Варна – Тераси и подпорни стени за стръмната градина

Видът на градината зависи в голяма степен от релефа на местността. При стръмен терен – по склоновете на хълмове, край спускащи се речни брегове или в планински местности, се изграждат терасирани градини.
Използвайте естествения наклон на парцела и според денивелацията оформете няколко хоризонтални площадки (тераси). При това решение няма начин да минете без подпорни стени – вертикални конструкции, които предпазват терена от свличане. Те се разполагат напречно на склона и участват в оформянето на градинския пейзаж.
Подпорните стени са не само функционални, но и декоративни – могат да се превърнат в поставка за ваза с цветя или в живописен декор на къта за почивка.
Ниската подпорна стеничка може да огради пътеката, която е разположена малко по-ниско от терена и да замести бордюра. Тя с успех ще оформи площадката за отдих и ще я отдели от околната растителност. Не я правете много висока, за да не закрива зеленината.

Ниска или висока


Височината на подпорната стена зависи от разликата в нивата на терасите – обикновено е равна на нея или е малко по-голяма. При разлика в нивата от 15-20 до 80-90 сантиметра, поне толкова трябва да е височината на подпорната стена. При много стръмен наклон може да имате и по-голяма разлика в терасите, но това решение излиза доста скъпо. Ширината на подпорната стена при основата е правопропорционална на височината ѝ.
При глинести почви съотношението е 1:4, при рохкави песъчливи и влажни почви – 1:2. Към върха стената се стеснява.

Основата е важна.


Най-отговорният етап при изграждането на подпорната стена е основата, върху която стъпва. Тя гарантира здравината и дълготрайността на конструкцията. Стена без основа рано или късно ще се напука, ще се появят деформации, или тя те ще се приплъзне по склона.
Независимо от какви материали ще издигнете стената и каква ще бъде височината й, под нея трябва да има легло от чакъл и пясък, което не само гарантира равномерното предаване на товарите върху грунта, но също така изпълнява ролята на дренаж. В основата на стената се изкопава траншея, малко по-широка от долната част на подпорната стена и дълбока около 30 сантиметра. Дъното и страничните стени на траншеята се застилат с геотекстилна материя. След това се насипва 20 см чакъл със средна големина на фракцията 2-4 сантиметра и 10 сантиметра пясък.
За високите и тежки стени се препоръчва фундамент – ивичен (от бетон или бутобетон) или пилотен. Когато теренът е песъклив (особено при подвижни пясъци), по-подходящ е пилотният фундамент, при глинести почви (преди всичко тежки глини) – лентови фундаменти.

Камъкът разцъфва

Ако искате стената да „разцъфти“, след приключване на строителството засадете във фугите между камъните цъфтящи растения. За целта фугите трябва да са пълни с пръст – може предварително да я смесите с тревни семена, или впоследствие да насадите в нея едногодишни или многогодишни растения. През летните месеци осеяната с цъфтящи растения подпорна стена ще прилича на пъстра картина, нарисувана от самата природа. Подходящи са видове, които в естествени условия растат в скални пукнатини или напомнят за тях -див карамфил, калдаръмче, каменоломка, камбанки, мащерка, флокс. Може да засадите и по-екзотични, като еделвайс. За да се радвате на красиви цветове, мястото трябва да е обърнато към слънцето (на изток, юг или югоизток).
Подпорните стени на северен склон насадете със сенколюбиви растения – папрати, сенколюбива каменоломка, обичниче, декоративни треви и др. Много популярни са и сукулентните. Те изискват по-рохкава пръст – например смес от градинска почва и едрозърнест пясък.

С етикети

Вашият коментар


Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shares
Лидер Варна.Строителство ремонти,строеж,груб строеж къщи,майстори.
X