РЕМОНТ НА АПАРТАМЕНТ

Рано или късно всеки се сблъсква с предизвикателството наречено „Основен ремонт“. Дали ще си ремонтирате апартамента или къщата – няма значение, стъпките в общи линии са едни и същи. Преди да продължа, първо искам да уточня какво не е основен ремонт, тъй като все още се спекулира с това понятие. Основен ремонт на жилище не е да си ремонтирате изцяло банята и да си пребоядисате стените. Основен ремонт не е да си смените дограмата, да си направите външна топлоизолация и да си сложите ламинат в спалните. Основен ремонт също така не е и да си купите нова кухня, да си сложите плочки в коридора и да си направите окачени тавани. Вариантите са много, но трябва да стане ясно едно: всичко това влиза в графата „Частичен ремонт“ или „Освежителен ремонт“. Основният ремонт на апартамент или къща, включва много повече неща и се изисква щателно планиране на целия процес. Инвестицията в проект и визуализации не е лоша идея, макар че това ще ви коства не малко средства. Сумата като нищо може да надхвърли 1000 лв., ако не и 2000 лв. Затова, може би по-рационално е да се спрете на частичен проект – например на банята и електрото. Какви са стъпките, които трябва да направите за реализиране на ремонта? Както и в други теми съм писал, така и тук ще го кажа, с риск да се повторя или потретя: „Планувайте, планувайте, планувайте!“ Чували сте за максимата „Който не планува, планува да се провали“? Преди всичко, седнете и съвсем обективно преценете какъв е вашият бюджет. Да не се окаже, че парите, с които разполагате ще ви стигнат само за частични дейности. А и да не забравяме, че след това идва ред на кухнята и обзавеждането, които също ще глътнат сериозни суми. Един цялостен ремонт на апартамент наистина включва много неща. Дори и такива, каквито все още не предполагате. По тази причина, ще гледам да съм максимално подробен и изчерпателен в следващите редове.
БУТАНЕ НА СТЕНИ, СВАЛЯНЕ НА МАЗИЛКИ, ДЕМОНТАЖИ, ЗИДАРИЯ
Първото нещо при стартиране на основен ремонт са така наречените „хамалски дейности“. Това включва отстраняване на стара санитария, демонтаж на гардероби, шкафове, рафтове, радиатори, изнасяне на мебели и други. Веднъж след като е разчистено жилището, започваме с къртенето. Често един основен ремонт на апартамент включва бутане на стени и разширяване на помещения, поне до колкото конструкцията позволява. За да се смени старата ел. инсталация с нова, е добре да се свали мазилката във всички стаи и стените да останат „до тухла“. Особено, ако има немалко подкожушени участъци. Нещата са сходни и при подовете. Обикновено имаме стар паркет или изгнило дюшеме, които много често са негодни за циклене и лакиране. Тогава просто се демонтират и изнасят. Не са редки случаите, когато под тях намираме всякакви боклуци, включително шлака. Така са строили едно време, бутали са всичко отдолу. Тези неща водят след себе си голямо количество строителни отпадъци. Единият вариант за изнасяне на боклук е в чували. При един основен ремонт могат да се изразходят поне 100 чувала , но могат да отидат и много повече, имайки предвид, че те не се пълнят до горе. Другият начин е със специални улеи за отпадъци, метод подходящ за по-високи етажи. Те се наставят един върху друг, става бързо и лесно. Тук проблемът е, че долу трябва да се постави контейнер, но ако сградата граничи с булевард и има оживен тротоар, това може да представлява затруднение. Трябва да се вади тротоарно право и да се обезопаси участъкът около контейнера. А и да не забравяме, че тази система с улеите за отпадъци, малко или много, ще засегне и вашите съседи. Така че това не винаги е най-удачният вариант. След като приключим с хамалогията, идва ред на зидарията (ако има такива). Там вариантите са различни. По-икономично е стените да се изградят с тухли четворки 250/250/120 или газобетоннни блокчета YTONG 125/600/250. Wienerberger POROTHERM 12 N+F също е едно добро решение, въпреки по-високата цена. Някои пък предпочитат направата на щендерни стени от гипсокартон, като по средата се слага минерална вата за звукоизолация.
ЕЛЕКТРО, ВИК, ОВ
След като сме приключили със зидарията и сме изнесли целия боклук, идва ред на инсталациите. Те могат да се изпълняват паралелно, така че едното не пречи на другото. Например водопроводчиците слагат полипропиленови тръби в банята и тоалетната, през това време електротехниците окабеляват останалите помещения. Трета група може да полага тръбите за климатиците или пък тези за газовия котел. Все пак важно е да не си пречат и да не си застават на критичния път.

Електро инсталация
Електрото трябва добре да се планува още от самото начало, за да не стават грешки впоследствие. Един детайлен проект би улеснил много нещата. Той съдържа всички необходими неща, а това са: брой и вид на ключовете и контактите; брой и вид на осветителните тела; вид и дължина на кабелите; брой на токовите кръгове, схема на таблото и други. Първо трябва да се определи какви ще бъдат кабелите. Единият вариант е да са мостови проводници (ПВВМ) с медни жила, като по този начин къртене няма и следователно цената е по-ниска. Проблем може да се появи, ако някой ден се удари кабел и се наложи неговата смяна. Тогава ще трябва да се кърти. Другият вариант е силови кабели (СВТ) с медни жила, те се слагат в гофрирани тръби. В случай на авария, кабелите бързо и лесно се изтеглят и заменят с нови. Тук минусът е, че изпълнението струва по-скъпо, поради две причини. Първо, трябва да се направят канали в стените, за да се вкопаят гофретата. Това ще удължи целия процес и ще създаде допълнителен боклук. И второ, имаме гофрирани тръби, които трябва да се закупят и изтеглят. След окабеляването следва монтажът на таблото. Важно е да се определи размерът на модулната кутя, броя на прекъсвачите и дефектнотоковите защити. Няколко думи и за ключовете и контактите. Логично, те се монтират накрая, след като стените са боядисани (конзолите се монтират в началото). Предпочитани марки по отношение качество-цена са френските марки „Шнайдер“ и „Легранд“. Там средната цена за контакт е 4-5 лв/бр. Има турски ключове и контакти, например „Макел“, които са по-евтини, като могат да бъдат намерени за 2-2.5 лв/бр. Вече девиаторните и серийните ключове са по-скъпи. Една нова електроинсталация на един апартамент от 100 м2 струва не по-малко от 5000-6000 лв. Естествено, цената може да варира много. Всичко зависи от окабеляването, броя на осветителните тела и вида на крушките; наличието на лед ленти; броя, вида и марката на ключовете и контактите; ап. табло, дефектнотокови защити и много други.
Водопровод и канализация
ВИК-то e другото ключово перо, което още в самото начало трябва да се стартира. Включва смяна на тръбите в банята, тоалетната, мокрото помещение и кухнята. Подробно съм описал нещата в темата „Основен ремонт на баня – ценни съвети“ . Но все пак накратко ще обясня за какво иде реч и в тази статия. Старите метални тръби се заменят с нови полипропиленови – ново поколение тръби, които не подлежат на корозия и осигуряват по-добър дебит на водата. Старата каменинова тръба се заменя с нов PVC канал ф110. Разположението на санитарната арматура е важен момент при проектирането на една баня. Всичко трябва така да се пресметне, че да е максимално удобно и комфортно за обитателите. Колко струва една нова ВИК инсталация? За една нормална баня от 3-4 м2, цената с труд и материали излиза най-малко 800-900 лв. Веднъж, след като сме приключили с водопровода и канализацията се прави тест, за да се убедим, че всичко е наред с тръбите и няма течове. Накрая стените се измазват с варо-циментова мазилка, а на пода се прави циментова замазка.

Отопление, вентилация и климатизация
ОВК-то е третият важен елемент в първия етап на основния ремонт на едно жилище. Ако досега сте се отоплявали на ТЕЦ, може би ще искате да запазите този вид отопления във вашия дом. Тогава старите радиатори могат да се заменят с нови алуминиеви, притежаващи модерна визия. Ако нямате парно или предпочитате алтернативно отопление, тогава може да се спрете на отопление на ток с климатици и конвектори, отопление на газ (ако имате такава), камина на пелети, или отопление посредством термопомпа, например въздух-вода. На който и вариант да се спрете, инвестицията не е малка, но е неизбежна. Може би най-икономично, като първоначално вложение, излиза това на ток, но пък сметките зимата безспорно ще са по-високи. Всъщност зависи от марката и вида на климатиците и конвекторните радиатори. Цената на хубавите и икономични климатици започва от 2000 лв. А конвектор под 200 лв. изобщо не си струва да разглеждате. Отоплението на газ е препоръчително за районите, където има такава. Обикновено там, където има ТЕЦ, няма газ. Обратното важи също, въпреки че има и изключения – квартали, където ги има и двете.
ДОГРАМА
Непосредствено преди началото на инсталациите можем спокойно да поръчаме дограмата, така или иначе там има някакво технологично време за нейната изработка, доставка и монтаж. Обикновено отнема около 2 седмици, а понякога дори и повече. Всъщност дограмата може да бъде поръчана и на по-късен етап, но в контекста на един цялостен ремонт, където практически се сменя и санира всичко, е добре да бъде доставена по-рано на обекта. Едни вече монтирани прозорци дават фронт за външната топлоизолация и вътрешните мазилки, най-вече за моментите на обръщане, но без тях така или иначе не може. Умишлено съм разделил прозорците от вратите, тъй като вторите се монтират накрая на ремонта, въпреки че е добре да се поръчат по-рано. Тук вече идва фундаменталният въпрос – на каква дограма да се спрете? Вариантите в общи линии са три: PVC дограма, алуминиева дограма, дървена дограма. Всяка една си има своите предимства и недостатъци. Обстойно съм описал нещата в статията „Каква дограма да изберем“ , затова ще ги повторя тук, съвсем накратко:

PVC дограма
ПВЦ-то е най-срещаната дограма на българския пазар, главно заради бързата си изработка и ниската си цена. Характерното при нея е наличието на камери, например 5-камерен профил. Има относително добри топлоизолационни качества, поради добрия си коефициент на топлопроводимост. Дограмата от PVC се справя добре с конденза и появата на мухъл. Също така и поддръжката е бърза и лесна. Недостатъци са нейната слаба здравина и кратък живот, който е около двадесет и пет години.

Алуминиева дограма
Това безспорно е по-удачният вариант, ако търсим здравина и дълговечност. Животът на алуминиевата дограма е два пъти по-голям от този на ПВЦ-то. Предлага се с прекъснат термомост и без прекъснат термомост. Подобно на PVC дограмата, поддръжката и тук е лесна. Основен минус при алуминиевата дограма е студеният профил, който може да стане причина за появата на конденз. Следователно и топлоизолационните свойства са по-слаби в сравнение с дограмата от поливинилхлорид.

Дървена дограма
Естетиката тук е водеща. Усещането за масивност и естественост на дървото преобладава. Чувството за комфорт е ненадминато. Дървената дограма върви в унисон с вратите и подовите настилки от дървесен вид, както и мебелите в жилището. Дървото е най-добър естествен изолатор и има функцията да диша. Основен недостатък е скъпата цена, която е два пъти повече от стандартното ПВЦ. Друг минус при дървото е по-скъпата и сложна поддръжка, както и по-дългият срок за изработка.
ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ
Външна топлоизолация

След като е монтирана дограмата, или поне малко преди самия монтаж, спокойно може да се започне направата на външната топлоизолация. За целта трябва да се определи първо дали ще се работи на скеле или ще се използват услугите на алпинисти. За по-ниските етажи е препоръчително използването на скеле. Първо, това е по-безопасният начин на работа и второ, така качеството е по-високо. При работата на скеле, има някои особености. Ако една от стените на жилището граничи с тротоар е много вероятно да се наложи вадене на тротоарно право, тъй като глобите за липса на такова са големи. Също така ще трябва да се обезопаси скелето с предпазна мрежа и сигнална лента. Алпинисти се използват по-скоро в случаи на големи височини, например панелен блок, където трябва да се санира, да речем, апартамента на 7-мия етаж. Но могат да се използват и при по-ниски сгради в участъци със затруднен достъп. Има най-различни топлоизолационни системи, които се предлагат на българския пазар. Написал съм широка статия за топлоизолациите и декоративните мазилки, която може да бъде намерена тук. Но все пак да кажем нещо и в тази тема. Най-разпространените топлоизолации са: EPS (Стиропор), EPS (Неопор), XPS (Фибран), каменна минерална вата. Цените им са различни и зависят от ред фактори. Най-важни са дебелината, плътността, ламбдата, марката на материала и квадратурата. Топлоизолационните плочи се лепят със специално лепило, след което се дюбелират и накрая се шпакловат с мрежа. След като изсъхнат, стените се грундират и се полага финишна мазилка. Тя бива минерална, полимерна, силиконова и силикатна.

Вътрешна топлоизолация
Въпреки, че външната топлоизолация е винаги по-добро решение откъм енергийна ефективност и затваряне на термомостове, тя не винаги е приложима. Например, когато не искаме или не можем, тоест забранено е нарушаването на оригиналната фасада, която е примерно в стил „виенски сецесион“. Тогава единственото, което ни остава е да направим вътрешна изолация и да я затворим с гипсокартон или гипсофазер. Най-често при направата на такава изолация се използва каменна минерална вата или стъклена минерална вата. Каменната е по-добра, но и по-скъпа. Предимството при вътрешната топлоизолация е, че не се работи на скеле и не се виси на въже. Тоест, здравословните и безопасни условия на труд са много по-благоприятни. Също така се реализира по-бързо, тъй като факторът метеорологично време е елиминиран. Като цена също излиза по-евтино в сравнение с външната топлоизолация. Сега, има и някои недостатъци, разбира се. Основният е, че се губят ценни сантиметри от всяка една стена. Тъй като се слагат профили, а може и да се наложи изправяне на стени, минимум 7-8 сантиметра губим. Другият минус е вече споменатите термомостове. При вътрешната топлоизолация площта, която се изолира е по-малка. Също така на места може да се образуват язви, с други думи да има топлинни загуби, особено ако ватата се свлече при едно неправилно полагане.

---

---

Едновременно с външната топлоизолация, спокойно могат да се започнат замазките и мазилките. Няма точен ред с кое от двете първо да се стартира, но като че ли в практиката по-често се изпълняват първо стените и обръщанията на отворите. Така, малко или много се дава фронт за поръчването на интериорните врати, чиято изработка определено отнема време.
Мазилки и гипсокартон.
Гипсовата мазилка обикновено се полага или на ръка, или с турбозол. Не са редки случаите, когато част от стените не са прави и се налага повече материал да бъде употребен, за да се изправят. Това води след себе си други проблеми, като появата на пукнатини след време и естествено по-високата цена за измазването на стените. Проблемът с пукнатините може да бъде решен, като се шпаклова с мрежа в последствие, но това пак ще оскъпи целия ремонт. Въпреки всичко, една по-дебела мазилка, да речем, на места 5-6 сантиметра, ще удължи срока; стените бавно ще изсъхнат. Затова в такива случаи, някои хора предпочитат, вместо мазилка, стените да се направят с гипсокартон. Така пак ще се загубят няколко сантиметра, но разликата няма да е толкова голяма, особено ако стените са много криви и друг рационален вариант няма. Предимството в този случай е, че става бързо и лесно. Гипсокартонът може да се монтира на конструкция, тогава няма мокри процеси и става по-здраво, но може и да се залепи с гипсово лепило. Недостатъкът е, че все пак стените са от гипсокартон, не са масивни. Няма го това чувство и усещане за здравина. Като почукаш стените кънтят. За да се закачи нещо на тях от рода на шкафове, етажерки, рафтове, полици и тн., трябва предварително да се укрепят въпросните участъци, преди да се затвори с картона. По отношение на таваните, отново могат да бъдат изпълнени с мазилка или гипсокартон. В последно време монтажът на гипсокартон определено взе превес. Това е така по ред причини. Първо, много плочи са криви и измазването не винаги е най-доброто решение за изправяне на тавана. Второ, с гипсокартон и добра шпакловка на стъклофазерните ленти, може да се докара по-голяма гладкост на тавана. Нещо, което с гипсова мазилка става по-трудно. Трето, окаченият таван от гипсокартон ни дава възможност да сложим минерална вата и така да се сдобием с допълнителна топло- и звукоизолация. Всички знаем, че най-много топлина се губи от тавана, особено ако не е изолиран. Дори дограмата и външната топлоизолация да са с много добри показатели, това не е достатъчно. Ако апартаментът над вас не се отоплява редовно или сте на последния етаж, вие със сигурност ще имате топлинни загуби. Четвърто, окаченият таван ни дава опция за монтаж на луни и скрито осветление, както и изпълнение на различни фигури от гипсокартон с всякакви чупки, елипсовидни форми и негативни фуги.
Замазки
Обикновено, след като сме демонтирали стария паркет или дюшеме и сме изнесли целия боклук, идва ред на циментовата замазка. За по-голяма здравина можем да я армираме. Сега, тук също има няколко варианта на изпълнение, според това колко дебела се очертава да бъде тази замазка. Ако е повече от 4-5 сантиметра, да кажем 7-8, то тогава няма да е лошо да сложим фибран с дебелина 3-4 сантиметра. По този начин получаваме топлоизолация, шумоизолация и не натоварваме конструкцията излишно. Може и друго да се направи, вместо фибран самата замазка да бъде изпълнена посредством технологията на перлобетона. Продуктът представлява олекотен бетон, разработен на основата на набъбнал перлит, притежаващ отлични топло- и звукоизолационни качества. Получената крайна повърхност е здрава и същевременно лека и ненатоварваща конструкцията. Независимо дали се спрете на циментова замазка или олекотен бетон, важно е преди полагането на паркета или ламината, да се направи саморазливна замазка. Нейната функция е да ни даде една идеално гладка основа, за да сме спокойни, че всичко ще бъде наред с тези чувствителни настилки (особено ламинираният паркет). Преди саморазливната замазка е важно да се грундира с бетонконтакт, за да има по-добро сцепление. Подовете могат да се направят и по трета технология, а именно с гипсофазерни плоскости Vidifloor на Knauf. Това е вид сух под, при който липсват гореспоменатите мокри процеси.

Шпакловки
Шпакловките се делят на два основни вида: гипсова шпакловка и фина бояджийска шпакловка.

– гипсовата шпакловка служи за запълване на неравности до 10 мм. Прилага се върху бетон, зидария, газобетон или мазилка. Главната функция на гипсовата шпакловка е за изравняване на повърхността и за запълване на по-големи пукнатини, шлицове, деформации, грапавини, дупки, разклонителни кутии и други. Гипсовата шпакловка не е препоръчителна за изправяне на много криви повърхности. В този случай е необходимо да се направи гипсова мазилка.

– фината шпакловка се прави непосредствено преди боята или тапета. Тя е с дебелина 1-3 мм. и запълва най-фини пукнатини и драскотини. Прилага се върху шпакловки, гипсокартон и гипсофазер. Бояджийската шпакловка е финишно покритие, като с нея се получава идеална гладкост и стената става като стъкло. Много хора подценяват тази шпакловка, като смятат, че могат да минат и без нея. За да се получи гладка основа и да изглежда наистина добре, тази шпакловка е задължителна.

Там, където има гипсокартон фугите се запълват и се слага гласфазерна лента, след което се шпаклова. След като сме свършили с финосването, стените и таваните трябва да се шлифоват. Обикновено се използва шкурка покрита с прах или абразивен пясък. Тя бива с различни номера като 120, 180, 220 и тн. Като по-високият номер е за по-фино шлайфане.

ВРАТИ
След като се направят обръщанията във всички стаи и вече имаме така наречения „светъл строителен отвор“ на вратите, е добре да се поръчат и самите интериорни врати. Обикновено отнема поне един месец, докато ги доставят и монтират, така че е добре този процес да се задвижи навреме, за да се спазят сроковете на ремонта и да не се получават нежелани забавяния от фактори независещи от строителя (в случай, че клиентът ги доставя). В общи линии, интериорните вратите се монтират най-накрая, след като са готови подовете и стените са боядисани. Входната врата може да бъде монтирана и по-рано.

Интериорни врати

Има различни интериорни врати, като по-икономичните откъм цена са от „пчелна пита“. Това е вид хартиен пълнеж. Лека врата, но със слаба шумоизолация. Струва около 300-400 лв. Следващите като клас са перфорирано ПДЧ, известно още като тръбно ПДЧ. Тяхната цена е около 600-700 лв. След това се нареждат вратите с плътен пълнеж от масив и MDF. Известен още като сандвич. Цената им е около 850-900 лв. И накрая, съвсем логично, е вратата от чист масив, например дъб или бук – стилна и елегантна врата с добра шумоизолация и усещане за сигурност. Такава врата излиза над 1000 лв.

Входна врата

Обикновено това са блиндирани врати с различна степен на сигурност (секретни патрони и ключалки; врати с електромеханично заключване; вградена сирена за реакция). Най-евтините са металните врати. Те нямат почти никакви екстри, като цената им е около 300-400 лв. за брой. По-хубавите и предпочитани струват 800-900 лв., примерно с фрезовани MDF панели. И тук изключение няма, масивът се нарежда на първо място по качество и здравина, като цената отново е над 1000 лв..

---

След като сме направили циментовата замазка във всички помещения, следват подовите настилки. Първо се поставя гранитогресът (цокълът е след вратите), например в коридора и кухнята, и след това паркетите в хола и спалните. Разбира се, има и други видове подови настилки, изборът не се ограничава само до долуизброените три. Те са просто най-разпространени, поради своята практичност и цена. Може да се спрете още на: теракот, дюшеме, корков паркет, мокет, балатум, линолеум, PVC винил, аквавинил, естествен камък, щампован бетон, шлайфан бетон, мозайка, 3D подове и други.

Гранитогрес
Гранитогресът е изкуствен материал, който е създаден през 80-те години на 20 век в Италия. Съставен е главно от бяла глина, като към нея се прибавя гранит, камък и други добавки. Неговият състав го прави твърде устойчив на влага, слънчеви лъчения и всички природни стихии – дъжд, сняг, вятър, градушки и други. Гранитогресът може да бъде полиран, огледален, матов, калиброван, или видимо грапав. Напоследък е модерна дигиталната технология, при нея материалът се принтира преди изпичането. Тенденция е да се постига релеф на дърво (дървесен декор), камък, бетон. Най-често срещани размери са 60/60 и 80/80. Дебелината му е различна, като най-срещаната е 10-12 мм. Гранитогресът е по-твърд и тежък от фаянса и теракота и следователно самото му рязане е малко по-трудно. Той може да се реди право или диагонално. В случай, че ремонтираме и балконите, то тогава там е по-добре да се сложи грапав гранитогрес и задължително да се използва флексово лепило за външни условия.

Ламиниран паркет
Представлява изкуствено ламиниран паркет, който имитира текстурата на дърво и други естествени материали. Ламинатът е подходящ за помещения с ниска влажност. Препоръчително е да се направи саморазливна замазка, преди полагането на ламинирания паркет, за да се получи една наистина добра основа. Предимствата на ламината пред останалите подови настилки е ниската му цена и бързия монтаж. Той се полага по два основни начина. Единият е като се реди по така наречената система „click”, посредством зъб и жлеб, а другият е като се лепи. Въпреки, че в последно време стана много популярно да се реди, тъй като става по-бързо и лесно, истината е, че само с лепене може да се постигне наистина здрав под, който по никакъв начин няма да се движи или надува. Кога се монтира ламинатът? Най-правилно е да се монтира, след като са боядисани стените, но преди да са сложени интериорните врати. Бива в различни дебелини, като най-практичните са 8-9 мм., по-тънките не са за предпочитане.

Масивен паркет
Дървото е класика и тук. Той е природен материал и като всеки природен материал подлежи на поправка и освежаване. Дървото има много добри изолационни свойства и е изключително подходящ за спални, детски стаи и всекидневни. Паркетът термоизолира пода и увеличава усещането за комфорт и уют. Най-често паркетът е от бук или дъб. Подобно на ламината, паркетът не е влагоустойчив, съответно не е подходящ за антрета, влажни помещения и напълно несъвместим с бани и тоалетни. Друг недостатък при него е високата цена и поддръжка. Реденето му също става по-бавно в сравнение с по-евтината алтернатива – ламината. Има различни видове паркети. По-известните са модерните многослойни паркети и вече класическите унгарски паркети (рибена кост), английски паркети, версайски паркети, шахматни паркети и тн. Лепенето и тук е за предпочитане, отколкото нареждането. Да, един ден по-трудно ще се махне…, но кога ли ще дойде този ден и дали изобщо някога ще искате да го махнете? Веднъж като го изциклите и лакирате, паркетът става почти като нов.
ЛАТЕКС, ДЕКОРАТИВНИ МАЗИЛКИ, ТАПЕТИ
След като са финосани стените и таваните, на ход е финишното покритие. Ако говорим за цена-качество, най-разпространен е латексът, естествено. Декоративните мазилки и тапети са по-елегантни и стилни решения, но са и чувствително по-скъпи, а и не всеки е почитател на този вид изпълнение, някои дори биха го нарекли изкуство.

Латекс
Латексът бива бял и цветен, като цветният латекс се предлага в хиляди нюанси и става посредством компютърно тониране. Латексът има добра покриваемост и може да се почиства лесно с вода. За помещения с повишена влажност се препоръчва дишащ латекс. Преди боядисване е необходимо да се нанесе грунд, който подобрява адхезията на латекса и намалява разхода му. Грундът същевременно намалява грапавината на боядисваната с латекс повърхност и до известна степен я импрегнира. Повърхностите трябва да бъдат сухи и чисти. На пазара има различни видове латекс като най-качествените и най-скъпи са: Benjamin Moore , Dulux, Lewis, „Оикос“. При тях 1 л. струва над 35 лв. От нисък до среден клас се водят българските латекси на „Боро“, „Мегахим“ и „Оргахим“. При тях една бака от 25 кг. струва около 60-70 лв. По-евтиният латекс не води до по-ниска крайна цена, защото често с него се налага да се повтарят повече ръце, за да се докара качество, а майсторите взимат пари за това.

Декоративни мазилки
Има най-различни декоративни мазилки на пазара. Най-популярните са: „Стуко венециано“, „Рафаело“, „Оточенто“, „Кадоро“, „Грасело“, „Кавениер“, „Травертино“, „Креос“, „Креос Драпе“, „Марморино“, „Японска мазилка“, „Течен тапет“ и други. Някои превръщат стената в мрамор, като излъчват блясък, а повърхността им е идеално гладка; други наподобяват кадифени платове, с които са били тапицирани стените на престижните салони в миналото; трети създават ефекта на хаоса, разкривайки ни неговата красота и чар. Декоративните мазилки могат да се използват и в мокрите помещения, не само на тавана, но и вместо плочки. Те вървят ръка за ръка с фигурите от гипсокартон.

Тапет
Тапетите биват няколко вида. Хартиените тапети са най-нисък клас, но тяхно преимущество е безспорно ниската цена, което ги нарежда сред най-прилаганите. Трайността им е по-малка в сравнение с другите видове, но въпреки това са много добър и издръжлив начин за декорация. Подходящи са за гладки и равни стени, защото ако има недостатъци, тапетът не може да ги прикрие. Друг вид тапети са такива с ПВЦ покритие. При тях се получава триизмерен ефект на стените. Основно тяхно предимство е, че са устойчиви на въздействие и лесно се почистват. Тапети с винилно покритие – те са продукт на съвременната технология, направени са от полимерен материал. Има голямо богатство от цветове, рисунъци и релефи.

КАКЪВ Е СРОКЪТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
При една добра и стройна организация и от двете страни – възложител и изпълнител, един основен ремонт на апартамент от порядъка на 100 м2 се реализира за 2-3 месеца. Естествено, има много фактори, които могат да забавят изпълнението, особено ако не се планира отдалеч. Най-честите причини, които могат да забавят срока са: изборът на плочки и санитария, както и дългата им доставка; забавяне в изработката и доставянето на прозорците, вратите, кухнята; нерешителност при избор на боя или паркет; нетолерантни съседи и други трети лица; различни форсмажорни обстоятелства и прочие..

---

Цена на освежителен ремонт: 50-100 EUR/м2 (частичен ремонт на баня, пребоядисване на стени, плочки в коридора и други дребни работи)

Цена на частичен ремонт: 100-200 EUR/м2 (частичен/цялостен ремонт на баня, грундове, шпакловки, обръщане на отвори, смяна на дограма, гранитогрес, саморазливни замазки, паркети, боядисване и други)

Цена на довършителни работи на жилище след направени мазилки и замазки: 100-250 EUR/м2 (довършване на баня, грундове, шпакловки, обръщане на отвори, гранитогрес, саморазливни замазки, паркети, боядисване и други)

Цена на основен ремонт: 400-500 EUR/м2 (цялостен ремонт на баня, къртене на стара мазилка до тухла, къртене до плоча, бутане на стени, зидария, смяна на електро инсталация, ВИК инсталации, ОВ, смяна на дограми, врати, нови мазилки, замазки, грундове, шпакловки, окачени тавани, топлоизолации, обръщане на отвори, гранитогрес, саморазливни замазки, паркети, боядисване и други).

---

---

---