Колко дълбоко се копае за да избегнем замръзване на тръбите?
При определяне на дълбочината на полагане на ГМТ канализации трябва да се има в предвид:
зоната на замръзване на почвата, която се приема 1,0m за първи климатичен район и 0,70m за втори климатичен район на страната;
възможността за реализиране на определените в т.6 хидравлични наклони;
наличието на подпочвени води;
състава на почвата и физическите й параметри;
външни натоварвания от почвата и подвижни товари и предпазване на тръбопровода от повреди;
наличието на строежи или друга инфраструктура в зоната на канализационната или отводнителна система, изградени от тръби ГМТ;
терена и неговия релеф;
икономическите параметри на инвестиционния проект.
За битови ГМТ канализации се препоръчва дълбочината на полагане да е 2,5m, а за дъждовни 2m.
Минималното покритие над темето на ГМТ тръбопроводи, защитаващо ги от повреди от външни натоварвания е 1,0m.
Максималната дълбочина на полагане на ГМТ е 8-10m (в зависимост от вида на почвата и изпълнението на обратната засипка).
Когато полагането на тръбопровода, съобразно релефа на терена и хидравличните наклони, налага да се слезе под допустимите нива, тогава се използват междинни помпени станции за повдигане на нивото на отточните води.
Поискай безплатен оглед и оферта!
Контакт форма
- Запазете час за оглед!
- Ние ще Ви изготвим подробна оферта!
- Ще предложим максимално кратък срок за изпълнение!
Изкоп на траншея
Изкопът на траншеята за полагане на ГМТ трябва да се изпълни съгласно изискванията на EN1610:
дъното на траншеята трябва да бъде подравнено и изпълнено с необходимия наклон. Дъното трябва да има ямки, в които да легнат свободно муфите за DN200, DN300, DN400 и DN500мм;
при високи подпочвени води се прави дренаж на дъното с отвеждане (или помпене) на подпочвените води. По време на строителството се защитават положените тръби срещу изплаване, което може да се получи от високи подпочвени води или от напълване на траншеята с дъждовни води или снеготопене. Защитата става чрез затежняване на положените тръби с обратна засипка още по време на полагането им в траншеята;
ширината на траншеята зависи от хидрогеоложките условия, от дълбочината на полагане, от вида на укрепване на изкопа на траншеята и се посочва в напречните сечения на проекта. За ГМТ тръбопроводи за реализиране на нормално обслужване на строителния процес се препоръчва от двете страни на положената тръба да се осигурят следните отстояния в зависимост от
ß < 60°
200
OD + 0,40 m
OD + 0,50 m
OD + 0,40 m
300
OD + 0,50 m
OD + 0,70 m
OD + 0,40 m
400÷600
OD + 0,70 m
OD + 0,85 m
OD + 0,40 m
800
OD + 0,85 m
OD + 0,85 m
OD + 0,40 m
в зависимост от вида на почвата на терена се препоръчва направата на пясъчно легло. При нормални почвени условия – дебелина на леглото – 10cm, а при скални почвени условия, легло с дебелина 15cm;.
Обратен насип
при обратното засипване на траншеята, уплътняването става на пластове с дебелина около 20cm. Уплътняването се извършва с ръчни или машинни трамбовки;
минималната дебелина на предварителната засипка над темето на тръбата е в зависимост от диаметъра на тръбопровода и за ГМТ < DN300 е 15cm, а за ГМТ > DN300 – 30cm;
при уплътняване на слоя с дебелина 1m над тръбата се използва ръчна или лека машинна трамбовка;
материалът, използван за обратна засипка е пясък, дребен чакъл (едрина по-малка от 25mm), трошляк или смес от горните. Не се допуска да се ползват камъни с остри ръбове и върхове и с размери по-големи от 25mm;
допуска се използване на материал от изкопа на траншеята, когато сме сигурни, че са спазени горните условия и че това не влияе на процеса на уплътняване на обратната засипка..
